село Ваксево, Кюстендилско; Фотограф: Златина Точкова

Бъди човек, или един ден в село Ваксево

Малко преди Коледа, Марина, Злати и Мартин от harmonica, поемат към Кюстендил за да се включат в доброволческата мисия „Бъди човек“. Ето какво се случи.

село Ваксево, Кюстендилско

Time Heroes

Текст: Марина Михайлова, harmonica
Фотография: Златина Точкова

Мисията „Бъди човек“ е за подкрепа на възрастни хора и се провежда в селата около Кюстендил. Видях я на платформата за доброволчество Time Heroes. Записах се като доброволец, запалих с идеята и колегите Мартин и Злати, включихме се и с храна от harmonica. Така се получи една незабравима доброволческа събота няколко дни преди Коледа.

Малко преди Коледа с колегите Злати и Мартин участвам като доброволец в една от мисиите на Time Heroes – „Бъди човек„. Натоварени с много храна и подаръци се засилваме към с. Ваксево, където ни посреща кметицата. Тя ни е гид за целия ден и ще ни води при хората, които имат най-много нужда.
Това е баба Веска. Радва ми се и ме гали по лицето. Гърлото ми се свива на топка и ми е трудно да не се разплача. Има деца и внуци, но идват рядко, работят в градовете и не им остава много време да гостуват. Докато си говорим плете жилетка за дъщеря си, която чака за Коледа.
Показва ми портрета на своите родители на стената. А аз си обещавам, че ще се обадя на мама още същия ден, просто да чуя как е.
Баба Венка ни посреща с целувки и прегръдки.
Нейната най-честа компания са кучето, кокошките и магарето Петко.
Ето го и Петко, той е магаре-пенсионер, на 28 години е, а помага на баба Венка. Тя ми споделя за мъжа си, когото е загубила преди 13 години, но все още ѝ липсва. И баба Венка има синове, чака ги за празниците. Те помагат, цепят дърва, грижат се за нея, но се виждат по-рядко, отколко би ѝ се искало.
Компанията и общуването, изглежда са по-важни от огромните торби, които носим. Трудно ми е да си тръгна от всяка от къщите, на които гостувам. Но има още толкова хора, които ни чакат.
Бабите не ни пускат да си идем с празни ръце – всяка ни дава по нещо – ябълка, орехи, ръчно изплетени терлички.
Взимаме, за да не ги обидим.
Усещам, че ми е по-лесно да давам, отколкото да получавам. Но те настояват и се радват точно толкова, колко и аз. На споделянето, общуването. Занесох терличките на дъщеря ми, станаха ѝ, сякаш за нея бяха плетени.
Между срещите се шегуваме, но съм с буца в гърлото. Мисля за всички хора, които имат нужда от внимание, топлина, грижа и доброта. И се чудя дали давам достатъчно.
Всички се натъжават докато ни изпращат. Махам дълго от колата и пожелавам хубави празници. Всеки в селото ни благослови и изпраща със здраве. Това е думата, която се повтаря най-често. Осъзнавам колко е важна за възрастните хора. Затова го пожелавам горещо и искрено на всеки, с когото се сбогувам.
А в една по-отдалечена къща се срещам с Ани. Тя е на 4 и ѝ се играе. Иска да я снимам на видео, на което се прави на зайче.
И после, разбира се е нетърпелива да види клипчето. Ани ходи на градина, и като всяко дете обича сладки неща и е във възторг от бозата и вафлите, които ѝ нося. Иска ми се да остана повече и да поиграем, но ни чакат още хора. Разделяме се с прегръдка, имам нов приятел.
Баба Герганка е на почти 93 години! Нейната правнучка ѝ е на гости за празниците и тя е повече от щастлива. До съвсем скоро е ходила на екскурзии, но сега все по-често си остава вкъщи.
Всеки има интересна история, а аз отново се замислям колко е важен разговорът и споделянето.
И колко повече давам, когато успявам да чувам, слушам и да присъствам в настоящия момент за някого.
Денят свършва. Багажниците са опразнени. Аз се чувствам изпълнена, но и уморена и смирена пред толкова много съдби. Споделяме си последните бози от багажника с другите доброволци на раздяла. Чака ме път, чакат ме хората вкъщи, които имат нужда от мен и моето присъствие.
Докато шофирам към София мисля за баба Веска. Знам, че всеки от нас си занесе удома по нещо от този ден. Аз ще остана със спомена за милувките на нейната стара и много нежна ръка. Пожелавам си да съм по-смирена. Да давам повече време и по-малко вещи. Напомням си да общувам по-малко през екрана и повече на живо. Пожелавам си време с хората, които обичам, и за които съм целият свят. Пътувам към тях.

Може да следите мисиите и каузите на „Бъди човектук. Или да се запишете като доброволец на платформата Time Heroes и да дарявате времето си, правейки добрини.

Да бъдеш доброволец е страхотно. Мисиите откривам на timeheroes.org.
Новини от harmonica

Можете да получавате повече информация за това, което правим, и най-новите ни предложения директно по мейл, без досаден спам.