Let it bee

В края на юни пътувахме до селата Вехтово и Смядово в подножието на Стара планина, за да се срещнем с един от партньорите на harmonica, Цоньо Тодоров, който прави сертифициран био мед.
Цоньо е трето поколение пчелар. „Той и брат му са с нас при кошерите, откакто са проходили. Лятото имаше толкова работа, че всички бяхме при пчелите. Нямаше кой да ги гледа, и ги водехме с нас”, разказа ни майка му Румяна, която до днес му помага в пчеларството.
Другият помощник на Цоньо е Светослав, приятели са от университета. Запалил се е по пчеларството преди няколко години и се учи на занаята с удоволствие.
Младият и усмихнат Цоньо е учил за технолог на виното, но пчелите винаги са били голямата му страст, затова преди десетина години превръща пчеларството в своя основна професия.
Неговите пчелини са разположени в горите край Шумен – достатъчно далече от пръсканите с пестициди и хербициди полета с пшеница, слънчоглед и рапица – основните култури, отглеждани в този район. Едно от изискванията за биосертификат, е пчелите да са обградени от 3 км чисти, необработвани с химия почви и растения.
Активната работа на пчелите запова през пролетта с цъфтенето на акацията. Акациевият мед е първи, но много зависим от времето – ако пролетта е студена или дъждовна, почти няма акация.
През юни и юли основната паша на пчелите е липата – в горите наоколо изобилства от липови дървета и пчелите са твърде заети. Не ни обръщат внимание, стига да не заставаме пред кошерите им – тогава се сърдят, че им препречваме входа. Иначе, според Цоньо, неговите пчели са с благ и добър нрав (доказва го, като си пъха ръката в един кошер).
Лятото е много натоварено за всички, Цоньо и екипът му работят по 15-16 часа на ден. Всеки ден. Медът е липов, ароматът му е толкова завладяващ, че не можем да спрем да опитваме от него, особено, след като е току-що изваден от кошера.
След липата идва ред на билките, които цъфтят до средата на август – от тях се събира така наречения полифлорен или билков мед.
За разлика от конвенционалното пчеларство, в биологичното пчелите не се дохранват със захар – разчитат само на собствения си мед. Към средата на октомври пчелите и кошерите се подготвят за зимния период.
Кошерите на Цоньо са боядисани с бои на водна основа, каквото е едно от изискванията на био-сертификаторите. Предната част на къщичките е боядисана с восъчна боя, така, че да е съвсем удобно и привично за пчелите.
Боядисани са в трите цвята, които пчелите различават най-ясно – синьо, жълто и бяло. Цветът помага на пчелите-работнички, след като са излезли на „паша“, да намерят пътя към своя дом.
Пчелите са прецизни и знаят къде е домът им. Ако някой премести кошера само с 50 см, пчелите ще се насочат към стария “адрес” и ще летят около него в разширяващи се концентрични кръгове, докато открият собствения си кошер.
Дори да не го намерят или да не успеят да се вредят да влязат, работничките нямат проблем – стига да носят прашец и нектар, ще ги пуснат във всеки дом. В случай, обаче, че се появят “с празни ръце”, пчелите-пазачи на входа на кошера ще ги убият. Всеки кошер се обитава от едно пчелно семейство или около 60 000 пчели. От тях по-голямата част са труженички, които събират мед, има средно 1000 търтея, но само една майка.
Търтеите, които винаги сме смятали за мързеливи и нахални, всъщност имат нелек живот и мисия. Въпреки, че не носят мед, те имат функции за общото семейно благо – охлаждат кошера отвътре, когато е нужно, а и само те могат да оплодят пчела-майка. И тук има закачка: търтеите са между 1000 и 2000 във всеки кошер. А пчелата-майка – само една на кошер. Тя се опложда само веднъж в живота си от десетина различни търтея. После само снася яйца.
Ето защо търтеите се събират извън кошерите на т.нар. търтеиви сборища и чакат да мине майка, която е все още неоплодена. Тогава трябва да изпреварят всички свои конкуренти, за да успеят да се съешат с нея и да я заредят с поколение. След оплождането търтеят умира. Веднъж осеменена, пчелата-майка се отдава завинаги на царските си задължения и повече никога не се съешава с търтеи.
Пчеларството е бизнес с много предизвикателства. Основен проблем съвсем скоро ще стане разрешената от страна на Министерството на земеделието и Агенцията по храните употреба на никодиноидите. Това са пестициди, забранени в голяма част от страните в Европейския съюз. В България ползването им предстои да бъде узаконено, въпреки, че сме един от силните производители на мед в Европа. Така индустриалното земеделие заплашва пчелите, като ги излага на вредното действие на токсични химикали.
Другите рискове са свързани с времето и неподлежащи на контрол фактори. Преди две години по време на буря, върху дървения навес на Цоньо пада светкавица. Навесът служи за склад на празните кошери и друг нужен инвентар. Всичко изгаря до основи, за минути. Отнема му година да възстанови щетите. Сега складът е много по-добър и нов, и не е от дърво. А той продължава нататък.
Венко от harmonica също гледа пчели, в момента има около 20 кошера. Той често се допитва до Цоньо, когато не знае нещо.
Цоньо споделя, че в района има около 20 малки био производители, които постоянно му звънят с въпроси или за съвет. Той винаги откликва. Както всички в harmonica, Цоньо вярва, че опитът и знанието трябва да се споделят, така се гради доверие. Заедно сме по-добри и по-силни. Може би сме го научили от пчелите? :)

Основен проблем съвсем скоро ще стане разрешената от страна на Министерството на земеделието и Агенцията по храните употреба на никодиноидите. Това са пестициди, забранени в голяма част от страните в Европейския съюз. В България ползването им предстои да бъде узаконено, въпреки, че сме един от силните производители на мед в Европа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *