Кои мазнини от harmonica са подходящи за готвене и какво е точка на димене?

Мазнините са важна част от пълноценното хранене. Те ни осигуряват енергия и гарантират усвояването на мастноразтворимите витамини, правилното функциониране на
организма и работата на много от нашите органи – сърце, мозък.

От същата важност е и изборът на мазнините за съответното ястие, както и тяхната обработка. Когато загряваме мазнините, е хубаво да знаем коя мазнина за каква температура е подходяща.

Точката на димене, казано просто, е онзи момент, в който мазнината започва да дими и става неподходяща за консумация от здравословна гледна точка.

Съветваме ви за термична обработка на продуктите да избирате масла с висока точка на димене, а тези с ниска точка на димене да прибавяте към салати или вече готови ястия, защото след като преминат точката на димене, мазнините променят структурата си и се образуват токсични съединения.
1. Слънчогледово олио harmonica, студено пресовано (107 °C). Подходящо за салати или за добавяне към вече готови ястия.
2. Кокосово масло harmonica (177 °C). Подходящо за печене и сотиране, според нас няма да стане много вкусно на салатен дресинг.
3. Краве масло harmonica (180 °C). Подходящо за леко пържене и печене.
4. Краве гхи harmonica – пречистено краве масло harmonica (220 °C). Подходящо за готвене на високи температури, включително и пържене.
5. Високоолеиново слънчогледово олио harmonica (227 °C). Подходящо за готвене на високи температури.

Кои мазнини са наситени? А кои – ненаситени?

Мазнините се делят на два вида според дължината на тяхната верига:

• наситени
• ненаситени

Наситените мазнини са от животински произход. Такива са например сланина, краве масло и гхи. Те са подходящи за готвене на високи температури, включително пържене. Веригата им е по-къса и съответно по-стабилна на нагряване. Какво означава това? Те няма да се окислят при продължително нагряване и високи температури, което се случва при пърженето. Оксидацията или окислението води не само до загуба на полезните им хранителни качества, но и до нежелани химически реакции. След като преминат точката на димене, структурата на мазнините се променя и се образуват токсични съединения, които, веднъж попаднали в тялото ни, определено не го карат да се чувства особено добре.

Ненаситените мазнини са от растителен произход. Те се делят на полиненаситени и мононенаситени.

• Полиненаситените мазнини са подходящи за дресинг. Със студено пресованите растителни мазнини е добре да подправяме салати и да добавяме към готови ястия. Такива масла са шарланът, лененото олио и др.
• Мононенаситените мазнини са по-устойчиви на термична обработка и на оксидация вследствие на нагряване в сравнение с полиненаситените. Мазнините с по-голям процент мононенаситени мастни киселини са подходящи за готвене, но не и за пържене. С тях може да сотирате и да печете. Пример за растителни масла с повече мононенаситени мазнини са високоолеиновото олио и зехтина.