Тиквеният рачел e eдно от малко позабравените открития на българската кухня, което с радост сме се заели да възстановим. Всяка къща го прави по свой начин – като лютеницата.

Затова и ние се заехме да открием рецепта по наш вкус. Вярно, че ни отне дълго време, но резултат е нечовешки вкусен. Спряхме се на ето тази семпла и сочна рецепта – хрупкава тиква, захарен сироп и вкусни орехи… Mamma mia!

Типичен е за Южна България, по-точно за родопския край. Думата рачел е с персийски корен, у нас го наричат още петмез или маджун.

По отношение на рецептата рачелът е малко като лютеницата – във всяко село, даже във всяка къща, го правят по различен начин, има си специфики. Традиционно преди се е правел с гроздова шира, ние го правим със захарен сироп.

На някои места добавят дюли, на други сини сливи, индрише, босилек и дори патладжан! В нашия има орехи.

Преди се е правел с т.нар. вярно мляко – парченцата тиква са се киснели в разтвор от вода и гасена вар, ние ги киснем в разтвор с калциев дихлорид, защото в био производството не е допустимо да се работи с гасена вар.

Тъй като е изключително труден и изисква много ръчен труд, се е смятало, че когато една мома вече умее да направи рачел, това означава, че е готова и да се задоми – щом се е справила с това изключително предизвикателство, значи е в състояние и къща да върти.

Сладка тиква, захарен сироп и вкусни орехи – непременно опитайте нашата рецепта на този позабравен традиционен рачел.

Можете да видите повече за това как правим рачела harmonica ТУК.

А можете и директно да го поръчате от