Тиквеник

Рецепта и снимки от Любомир Ноков.

От дете страшно много обичам тиквеник. Така, както баба ми го правеше.

Взимаме тиква (в случая от Биомаг).

 

Нарязваме я на парчета и я обелваме с нож.

 

Слагаме парчетата в робота или ги минаваме на рендето, ако държим на традиционния ръчен труд.

 

Роботът ни дава ето това:

 

Ние вадим корите от хладилника. Harmonica.

 

Освен тях, подготвяме орехи, захар и канела.

 

Слагаме захарта и канелата в тиквата.

 

Начупваме орехите на по-малки парчета и ги добавяме към сместа.

 

Ето това трябва да се получи.

 

Разстиламе корите на плота и в една кафена чашка сипваме слънчогледово олио.

 

С лъжичка, слагаме олио на кората, след това я обръщаме на обратно, така че олиото да остане между две кори.

 

Взимаме от тиквената смес. По-добре от дъното на купата, защото орехите обикновено се скриват там.

 

Нанасяме равномерно сместа върху двете кори, след което двете заедно ги навиваме.

 

Това се повтаря, докато свършат корите, или докато се напълни тавата. Обърнете внимание, че леко се нагъват навитите кори.

 

Намазваме с олио.

 

И идва ред на фурната: 160 градуса за половин час. Ниска температура, за да не изгорят корите, преди да се е опекла тиквата.

 

Докато се пече, събираме останалата тиквена смес и я замразяваме в кофичка от кисело мляко. През зимата ще ни потрябва.

 

А пък в останалите орехи, децата намират място за да приземят един аварирал пилот на военен самолет. Дано не го изяде някой.

 

След половин час, тиквеникът е готов.

 

Нямам думи.

 

PS. В случая тиквата не пуска вода и остава суха до фурната. Ако пусне вода можете да използвате начупени бисквити или галета, за да оберете водата, иначе ще стане на каша, докато се пече.

Социално