На 23 септември 2026 г. в Брюксел обявиха Хармоника за победител в една от категориите на EU Organic Awards, европейските награди за биологично производство. Любомир Ноков, съосновател и изпълнителен директор, излезе на сцената в сградата „Шарльоман“ на Европейската комисия и получи отличието от Шеймъс Боланд, председател на Европейския икономически и социален комитет.

Точната категория е „Най-добро малко или средно предприятие за преработка на биохрани“.

Казано по-просто, наградата е за компания, която превръща биологични суровини в храни. В нашия случай това са например млякото, което става кисело мляко и кефир, и плодовете, които стават сладка и сиропи. Думите „малко или средно“ определят размера на компаниите, които могат да участват. Те не казват нищо за размера на радостта, когато спечелиш.

Преди церемонията знаехме, че сме сред тримата финалисти. Другите две компании бяха Cantero de Letur от Испания, производител на био млечни храни, и Genusskoarl от Австрия, която прави ферментирали сосове. Още през юни помолихме всички да стискат палци и се пошегувахме: „След Евровизия да грабнем и Бионаградите!“ На 23 септември шегата излезе пророческа.

Какви са тези награди?

EU Organic Awards се връчват на хора и организации, които развиват биологичното производство в Европейския съюз. През 2026 г. церемонията се проведе за пети път. Имаше седем отличия в шест категории: за жена и мъж биофермер, за биоград, за биорегион, за преработвател на биохрани като Хармоника, за търговец и за ресторант или друго място, което приготвя храна. Така наградите показват целия път от фермата до масата.

„Био“ тук не е свободно обещание върху опаковката. За да продаваш една храна като биологична в ЕС, трябва да спазваш общи правила за производството и да минаваш през контрол и сертифициране. Затова върху биохраните виждате зеленото европейско лого във формата на листо. То помага на човек в магазина да разпознае храна, произведена по тези правила. За категорията, в която участвахме, кандидатите трябваше да са сертифицирани и производството им да е изцяло биологично.

Наградата не е парична. Тя е признание, а журито не търси просто вкусен продукт. Оценява какво е постигнала една кандидатура, какъв нов подход е приложила, дали работата ѝ е устойчива за природата, хората и самия бизнес и дали други в Европа могат да се поучат от нея. През 2026 г. кандидатурите са над 120. Хармоника беше единственият български финалист.

Наградите се организират от Европейската комисия заедно с Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и организации на фермерите и биосектора. Зад тези дълги имена стоят хора, които гледат на храната от различни места: от полето, през производството и търговията, до правилата, общините и потребителите. Вероятно затова е толкова интересно да се видят и победителите.

Какво видяхме в Брюксел?

Церемонията събра в една зала хора, които иначе трудно биха се срещнали. Наградите за биофермери отидоха при Кей О’Съливан от Ирландия и Ханс Ерик Йоргенсен от Дания. Отличиха и малкия френски град Кюсак-Фор-Медок, който отглежда част от зеленчуците за училищната си храна. Награда получи биорегион в Сардиния, където фермери и други местни участници работят заедно. Германската Boßhammersch Hof доставя кутии с биохрана до домовете, а австрийската Zotter Schokolade показва на посетителите си откъде идват съставките и как се прави шоколадът.

Това са седем много различни отговора на един и същ въпрос: как добрата храна да стигне до хората и всички, които участват в създаването ѝ, да могат да продължат да работят?

В представянето на Хармоника Европейската комисия открои партньорството ни с местни биофермери и производители. Посочи, че им помагаме да имат сигурен пазар за суровините си, работим за храни с ясен произход и се стремим те да са достъпни за повече хора. Това звучи подредено, написано на няколко реда. В действителност се случва в хиляди разговори, доставки, проверки и решения през годините.

След церемонията Любо каза:

„Това е награда за целия биосектор в България.“

Хармоника започна преди двайсет години с едно кисело мляко и две биоферми в Троянския Балкан. Тези ферми няма как да излязат на сцената заедно с всички хора, които оттогава отглеждат суровините, правят продуктите, доставят ги и ги продават. Затова искаме поне тук да ги споменем.

Когато някой прочете тази история след време, имената на европейските институции може и да не са най-интересната част. Надяваме се да остане друго: на 23 септември 2026 г. в Брюксел наградиха една българска компания за начина, по който работи с други хора, за да правят биохрана. На сцената беше Любо. Зад него стояха много повече хора. И повярвайте ни, тази награда ни донесе наистина много радост.