Тук ще научите колко са парниковите емисии от дейността на Хармоника през 2023 година (1 415 тона CO₂ екв) и как чрез анализ на емисиите от суровините до крайния продукт предприемаме стъпки за намаляване на въглеродния ни отпечатък. Написахме го за да могат и други организации да направят същото.
Защо си изчисляваме парниковите емисии?
Промяната в климата не е далечна заплаха, а е вече част от живота ни. Всеки от нас допринася към промените, ние решихме да разберем точно как и с колко, за да видим реално къде сме и как можем да се подобрим. Но, да започнем с основните термини:
Защо се променя климатът?
Слънцето е основният източник на енергия (топлина) за нашата планета. А парниковите газове в атмосферата действат като топлоизолационен слой, точно както найлонът задържа топлината в оранжерията на двора. Водната пара е най-разпространеният и важен естествен парников газ, а въглеродният диоксид е вторият. Ако нямаше парников ефект, средната температура на Земята би била около минус 18 градуса по Целзий. Вместо това, благодарение на парниковите газове, средната температура е около плюс 15 градуса и това прави живота възможен.
Обаче. От Индустриалната революция насам, човешката дейност значително увеличава количеството на парниковите газове в атмосферата. А някои от тях, като CO₂ например, остават в атмосферата сто години или повече. Това нарушава енергийния баланс и води до затопляне на Земята.
Експертите от Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC) към ООН са убедени, че за да запазим Земята подходяща за живот (точният израз е “климат, несъвместим с човешкия живот”), трябва да ограничим увеличението на средната температура под 2 °С спрямо прединдустриалните нива и то най-късно до 2050 година, а до края на века да постигнем въглеродна неутралност. Тези цели са заложени в Парижкото споразумение, което е ратифицирано от 195 държави, включително България. Затова е време за действие – от всеки от нас, от всяка организация.
Какво е CO₂ еквивалент?
Основният естествен парников газ е водната пара (H₂O), следван от въглеродния диоксид. Човешката дейност, свързана с употребата на фосилни горива, емитира допълнително CO₂, метан (CH₄), диазотен оксид (N₂O, както и газове, съдържащи флуор.Всеки от тях има различно въздействие върху климата, което зависи от това колко енергия може да абсорбира и колко време остава в атмосферата. „CO₂ еквивалент“ е мярка, която учените използват за сравняване на въздействието на различните газове. И ние използваме CO₂ еквивалент за да събираме и сравняваме общото въздействие от всички парникови газове от работата ни.
Кои са основните източници и емитери на парникови газове?
Географски за 2022 година Китай е най-големият емитер на парникови газове. Заедно със САЩ, Индия, Европейския съюз, Русия и Бразилия са отговорни за 61,6% от световните емисии. Исторически погледнато, САЩ са отговорни за 20% от всички емисии от индустриалната революция насам. Китай следват с 11%, Русия със 7%, Бразилия с 5% и Индонезия с 4%. Освен географски, можем да отчетем емисиите и от гледна точка на брой на население. Така на първо място е САЩ с емисии от 17,6 тона СО₂ екв. на човек на година, Русия с 13,3 тона, Южна Корея с 12,6 тона, Иран с 10,8 и Япония с 9, Индия се нарежда на 10-то място с 2.5 тона.
А секторно производството на електроенергия, транспортът, индустрията и строителството са основни източници на тези газове. Земеделието и производството на храна имат също значителен дял.
Какво е положението в България?
България, като част от Европейския съюз, следва амбициозни цели за намаляване на парниковите газове. Страната ни е ангажирана с плана на ЕС за климат и енергия, който предвижда до 2030 година да се намалят емисиите на парникови газове с най-малко 40% спрямо нивата от 1990 година. Освен това България има за цел да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия и да подобри енергийната си ефективност. България, подобно на други държави-членки, се стреми и към постигане на въглероден нет-нула баланс до 2050 година. Това означава, че предстоят значителни промени в индустрията, енергетиката и транспорта.
В момента, въглеродният отпечатък на българина е сравнително нисък в сравнение с други европейски страни, но все още има много работа, за да се осигури съответствието с глобалните и европейски климатични ангажименти.
Защо решихме, че е важно да отделим ресурси, за да измерим емисиите си?
В Хармоника не просто произвеждаме храна, ами се стремим да вдъхновяваме другите да следват примера ни. Работим прозрачно и искаме и клиентите ни да са наясно с усилията, които правим. Въпреки че законите изискват само от големите компании да правят такива измервания, ние решихме да го направим, за да можем да дадем пример и на други да го направят, за да разберем къде са слабите ни места и къде можем да подобряваме. Това знание ще ни доближи по-близо до нашата мисия за истинска храна и истинска грижа за природата.
Как си измерихме емисиите?
Решихме, че като ще правим анализ на въглеродните емисии, то трябва да обхванем цялата верига от дейности – от суровините до крайния потребител.
Ето как го направихме:
- Избрахме специализирана агенция: За да гарантираме точност и обективност, се обърнахме към експертите от Wind Of Change, българска агенция за декарбонизация, (с която имаме общи собственици) и с която сме работили и преди.
- Избрахме обхват на измерването: Решихме да включим всички дейности, за които имаме информация – от добива на суровините, през опаковките, енергията и горивата, до използването на продуктите от крайния клиент. Искахме да имаме, колкото се може по-ясна представа.
- Събрахме и анализирахме данните: Благодарение на много колеги от екипа ни събрахме информация за всички категории и дейности.
- Използвахме международни фактори и бази данни: За да определим емисионните фактори, ползвахме актуализирани бази данни като ADEME и CarbonCloud.
- Направихме точни изчисления: Работихме с висока степен на прецизност при изчисленията, като се стремихме да минимизираме грешките и несигурността в данните.
Ето и резултатите:
Обхват 1: Директни емисии – 68 тона CO₂ екв. 5,5%
Директните емисии са тези, които се генерират директно от нашата дейност. Те включват най-вече гориво за колите и камионите ни. Разбрахме, че от този охват през 2023 емисиите ни са били 68 000 кг CO2екв. Тук включваме и емисиите от изпуснатите синтетични флуоровъглеводороди (HFCs) от климатиците на хладилните камиони и в сградите ни.
Обхват 2: Непреки емисии – 7 тона CO₂ екв. 0,5%
Непреките емисии, които възникват от консумацията на електроенергия за офиса и складовете ни. Те са 6 700 кг CO2екв. През 2023 са значително намалени, след като преминахме на доставчик на електроенергия от възобновяеми източници (благодарение на Зеления план на Токи).
Обхват 3: Косвени емисии от веригата на стойността – 1 340 тона CO₂ екв. 94%
Този обхват включва всички други косвени емисии, които се появяват в нашата верига на стойност. Суровините са основният източник на тези емисии. След това са емисиите от опаковки, входящ транспорт и от употребата на продуктите (хладилниците в магазина и вкъщи). Общо за обхват 3 са 1 212 тона CO2 екв.
В изчислението за 2023 не сме включили изчисляване на емисии, свързани с енергията, необходима за производството на продуктите ни, изходящия транспорт, пътувания на персонала и оперативни дейности на компанията.
Общо емисиите от трите обхвата са 1 414 тона CO2 екв, което не е хич малко.
Можете да разгледате подробно данните в доклада тук.
Разбирането на тези емисии ни помага да идентифицираме къде можем да направим най-големи подобрения, които да имат значимо въздействие в бъдеще. Като знаем откъде идват емисиите ни, вече можем да планираме как да ги намалим.
Какво правим за да си намалим емисиите?
• Избор на доставчици:
Във всички дейности – от фермите, през преработващите предприятия, печатниците и транспортните фирми – даваме предимство на тези, които разбират и предприемат стъпка за намаляване на емисиите, като например избират чисти източници на енергия или намаляват отпадъците. Дали да изберем кашони за вафлите от печатница с енергия от фотоволтаичен парк на място или от печатница с енергия от мрежата?
• Продуктови решения:
Когато правим нов продукт, правим много избори. Избираме произход на суровините, материали за опаковките. Всяко от тези решения има въглероден отпечатък, с който се съобразяваме още в най-първоначалните етапи на разработване на продукта. Дали да купуваме чушки от оранжерия на газ на 150 км от София или пък гледани на открито на 1000 км от София? Дали можем да удължим срока на годност и така да намалим брака?
• По-чист транспорт:
Емисиите оказват влияние при избора на автомобили за търговците или на хладилни камиони за доставките. Приоритет ни е използването на групажен нает транспорт, защото това е най-оптималното решение. Работим много по оптимизиране на логистиката, за да намалим броя на транспортните пътувания, необходими за доставки и дистрибуция. Ако един камион ще кара стока до склад в Пловдив, дали можем да му намерим задача, за да не се връща празен?
• Интелигентно планиране на маршрути:
Използваме софтуер за планиране на маршрутите, който минимизира пробега и оптимизира доставките. Дали първо да заредим Овча купел и после Красно село или обратното?
• Избор на суровини:
При измерването на емисиите установихме, че начинът на отглеждане също има значение за емисионния фактор. Когато кравите се отглеждат оборно-пасищно и храната им се произвежда във фермите, емисиите са в пъти по-ниски от тези на фермите, в които храната пътува отдалеч, а кравите са винаги в обори. Лимец от Сакар или овес от Финландия?
• Избор на опаковки:
Не спираме да търсим нови опаковъчни решения, които да са направени с рециклирани суровини, да са напълно рециклируеми или биоразградими. Пластмаса, алуминий или стъкло?
• Обучения:
Работим по това всички хора в екипа на Хармоника да са на ясно с приоритети и предизвикателствата, за да могат да разбират и взимат правилни решения за намаляване на емисиите. Повечето ни колеги са преминали през обучението Климатична фреска (пак с Wind of Change). Климатът и биоразнообразието са честа тема в работните ни срещи.
• Маркетинг и комуникация:
Темата за отговорността към климатичните промени и част от стратегията ни за комуникация.
• Сътрудничество с клиенти и доставчици:
Работим с нашите партньори, за да насърчаваме нисковъглеродните практики навсякъде по веригата.
• Подкрепа за климатични инициативи:
Активно участваме и финансираме проекти и инициативи за климата.
В Хармоника разбираме, че всеки от нас има роля в борбата с климатичните промени. С тези мерки се стремим не само да си намалим въглеродните си емисии, но и да дадем пример за отговорно и устойчиво бизнес поведение, защото вярваме, че заедно можем да направим значителна разлика и времето за действие е сега.
Готови сме да съдействаме на всяка организация, която търси начин да измери и намали емисиите си. Потърсете ни.