Храните, които днес наричаме „биологично сертифицирани“ и мнозина от потребителите възприемат като нещо специално и едва ли не луксозно, само допреди около сто години са били единствените храни, с които човечеството се е изхранвало. Индустриализацията обаче бързо налага използването на химически торове за ускоряване растежа на растенията, синтетични инсектициди за намаляване болестите и вредителите, синтетични хербициди за намаляване на плевелите, хормони за стимулиране растежа на животните и антибиотици за предотвратяване на инфекциите – всичко това днес е известно като „конвенционално“ производство, в противовес на биологичното. То употребява естествени торове за подхранване на почвата и растенията, пестициди от природни източници или капани за намаляване на вредителите, механично отстраняване на плевелите, животните се хранят с биологични фуражи и предоставяне на достъп на открито, като а храненето и пашата са балансирани. Освен това биологичните храни изключват напълно съдържанието на генетично модифицирани организми (ГМО). Така че в тях няма нищо специално, те просто са отгледани по естествен начин.

Регламент (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти е нормативният акт, който определя затова какви са изискванията, за да може един хранителен продукт да бъде наречен биологичен. На национално ниво законодателството в областта на биологичното земеделие се урежда със Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (ДВ, бр. 16 от 2013 г.).

Този контрол се извършва от контролиращи лица, наричани неформално още сертифициращи органи. Това са местни или чуждестранни лица – търговци по смисъла на Търговския закон, които са получили разрешение от министъра на земеделието да извършват тази дейност.

Към настоящия момент право да извършват тази дейност имат 16 контролирани лица –

„Балкан Биосерт”, “Кю Сертификейиънс”, „Серес“, „Лакон“, “Кива БЦС Еко-Гаранти”, “Контрол Юнион Сертификейшънс”, „Био Еллас“, “Екогрупо Италия”, „Биоагричерт Италия България”, “СЖС България”, „Булгарконтрола“, „Австрия Био Гаранти“, „Агенция за биологична сертификация”, „Космосерт”, „Маком Сертифициране“, „Агро Органик Контрол“. Всяко от контролиращите лица притежава кодов номер, който задължително се поставя на етикета на всеки продукт, който се предлага като биологичен. Контролът за спазване правилата за биологично производство, преработка, означаване и търговия се осъкествява на основата на договор за контрол и сертификация, сключен между оператор (земеделски производител, преработвател или търговец на храни) и контролиращо лице.

Най-напред операторът, който е решил да се включи в системата на контрол, трябва да заяви желанието си за биологична сертификация по телефон, e-mail или чрез писмено запитване пред избраното от него контролиращо лице. След това ще получи комплект документи, с които трябва да се запознае внимателно, след което да ги попълни и изпрати в офиса на контролиращото лице. Контролиращото лице проверява получените документи и предлага на оператора договор и ценова оферта. Следва заплащане на първоначалната проверка на място. Тогава контролиращото лице определя дата за първата инспекция на място в стопанството или предприятието, както и инспектор, който да я извърши. Ако в резултат от проведената проверка на място се установи, че стопанството или предприятието на заявителя отговаря на изискванията на биологичното производство, то бива включено в системата за контрол на контролиращото лице и вписано в списъка на контролираните оператори. Това, обаче, не означава, че земеделските продукти могат веднага да бъдат продавани като биологични. За тях, за разлика от преработените продукти, които могат да се произвеждат практически веднага след извършената инспекция и издадения сертификат, има преходен период, през който сте длъжни да спазвате всички правила на био производството, но нямате право да етикетирате продуктите си като био – две или три години.

Стопанството или предприятието, които са включени в системата на контрол, подлежи всяка година минимум на една пълна проверка на място. Броят на проверките се определя на основа на анализ на риска, направен от контролиращото лице. Проверките на място се извършват в т.нар. критични периоди, т.е. когато е най-голяма вероятността за допускане на несъответствия с изискванията на биологичното законодателството. По време на проверките инспекторите проверяват съответствието на данните, спазването на нормативните изисквания, документацията (дневниците и оправдателните документи) на стопанството/предприятието, посещават се всички производствени площи, помещенията за съхранение и преработка, наблюдават се различните етапи на производство. В резултат от проверката инспекторът попълва инспекторски доклад, който се подписва от контролиращото лице и от оператора.

Инспекторите могат да вземат проби за установяване наличието на неразрешени субстанции (в случай на съмнение за използването на такива или съгласно годишния план на контролния орган за вземане на проби). Инспекторите съставят Доклад от извършената проверка, който операторът също подписва, след като се е запознал с неговото съдържание.  Докладът от проверката се оценява от контролиращото лице и ако е необходимо, се дават предписания за мерки, които да осигурят и гарантират съответствието на стопанството или предприятието с изискванията на законодателството в областта на биологичното земеделие.

Освен всеизвестните ползи – както за хората, така и за природата, от производството на био продукти, при тях контролът и гаранциите за спазването на правилата са много по-високи. При най-малкото съмнения за биологичния произход на дадена суровина или продукт, той се изтегля незабавно от пазара и в зависимост от това каква е степента на нарушението, или се унищожава, или се предлага на пазара като конвенционален. Съществува изключително надеждна система за комуникация между различните органи по веригата в подкрепа на по-високото доверие на потребителите в био продуктите.

На сайта на Министерство на земеделието и храните се поддържа информационна база данни на стопанствата, преработвателите и търговците, включени в системата за контрол и притежаващи валидни биологични сертификати. Регистърът се намира на адрес www.bioregister.mzh.government.bg. Там може да се намери подробна информация за нормативната база, контролиращите лица и сертифицираните оператори на биологични продукти. Това е и един от най-сигурните начини, когато като потребител се съмнявате в биологичното качество на някой хранителен продукт, да проверите дали е наистина е такъв. Санкциите за операторите, които не са са се добавили в регистъра, са сериозни, така че на неговата актуалност може да се разчита в максимална степен.

В Регламент (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти са разписани подробни правила за етикетирането на биологичните продукти, които са задължителни за всички оператори, включени в системата на контрол. Преди четири години, в средата на 2013 г., влезе в сила задължителната употреба на т. нар. Лого „зелен лист“ за всички биологично сертифицирани земеделски продукти и храни. То включва задължителното изписване на кода на съответната държава, където е произведен продуктът, кодовият номер на сертифициращия орган, както и произхода на земеделския продукт (или неговите съставки, ако продуктът е многокомпонентен) – дали е от ЕС, извън ЕС, или пък съдържа както съставки, произведени в ЕС, така и извън него, както е възможно много често при многокомпонентните продукти.

Напрактика термините биологичен, екологичен и органичен (съкр. био, еко, органик) би трябвало да означават едно и също. Всяка една държава има право да избере с кое от трите наименования да нарича продуктите, произведени в нея, отговарящи на европейския регламент. Биологични се наричат, например, във Франция, Белгия, Холандия, Италия, Португалия и др., еко – в Унгария, Испания, Финландия, Швеция и др., органик – в Ирландия, Великобритания и др. Затова и в Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз съществуваше текст, че продукт, който се предлага на пазара като био, еко или органик, трябва задължително да е био сертифициран. Асоциациите на био производителите и био търговците наблюдаваха пазара, сигнализираха Българската агенция по безопасност на храните и се взимаха мерки в случай на констатирани нарушения. Но в края на 2013 г. този член отпада от българския закон, по неясни причини и така браншови организации и контролни органи са практически с вързани ръце, защото всеки може да нарече продукта си еко или органик, без да е биологично сертифициран и без да търпи последствия за заблудата, в която въвежда потребителите. Ето защо най-сигурният начин да разпознаете био продуктите, сертифицирани като такива, е логото „зелен лист“ и обозначенията под него, които могат да бъдат проверени. Други подвеждащи твърдения, особено популярни напоследък, са „домашен“ и „натурален“. Ако един продукт е домашен наистина, то значи той е произведен вкъщи и имате право да го ядете в семейството или с приятели, но не и да го продавате за продажба с комерсиална цел. Натурален пък не е нищо повече, освен обратното на синтетичен – т.е. не носи никаква информация за потребителите.

„Всичко ми е био, но не е сертифицирано, защото е много скъпо“, е реплика, която може да чуете много често от различни производители. Не вярвайте на това. Био продуктите са с по-висока цена не заради самата сума, заплащана за сертификация, която в масовия случай за една година е по-ниска от една средна месечна заплата за страната,  колкото заради по-ниските добиви при този метод на отглеждане.