Млечен път

с. Белиш

Закуска с трева или на гости във фермата в троянското село Белиш.

“Хармоника” работи с фермата в село Белиш от самото начало. Нашият cowboy Николай Чернокожев (или просто Ники) се грижи за близо стоте крави тук с отдадеността на родител. Яна Лозева пътува до село Белиш в дните на първата паша, за да документира признателните кравешки погледи при вида на сочна трева, след дългата зима. Голямото предимство на биологично отглежданите крави е, че през зимата ядат свежа трева, благодарение на силажа, който е запечатан и чрез ферментация остава свеж цяла зима. Но друго си е да се разходят сред свежестта на планинските ливади.
Васко–Цистерната, първият служител на harmonica. За последните 10 години е навъртял над 3 милиона км по маршрута с. Белиш с. Добродан – Мало Бучино. Става в 5 часа сутринта, за да отиде до фермата, където пълни цистерната с мляко и го закарва в мандрата. Там млякото се заквасва и разлива в кофичките, които виждаме в магазина.
“Ники, махни шапката за снимките, скъсана е!” – “Аааа, нали знаеш какво са казали хората – хубавата крава и под скъсан чул се познава.”
Повечето крави са порода Монбелиард. Характерно за нея е „лизнатото“ бретонче.
“Рицарят на стандарта”, 18-годишният Веско, е един от пастирите. Занимава се с кравите от малък, покрай майка си. Ходил е на обучение във ферма в Австрия, сега няма търпение да мине шофьорски курс и да започне да кара. На снимката изглежда недоволен, защото се оказа, че са му се скъсали ботушите преди да изкара кравите. Съпругата на Николай му донесе нови гумени ботуши и му оправи настроението.
Трудно е да се намерят желаещи да бъдат пастири, на повечето хора в района не им се занимава. Дори онези, които се решават да пасат кравите, идват тотално от нищото, което често ги прави агресивни и нетърпеливи. А лошото отношение към животните със сигурност означава, че не могат да работят тук.
В момента „деликатесът“ сред тревите са бялата и червената детелини. Те се отразяват на вкуса на млякото – правят го по-сладко и ароматно.
“Ники, а защо не ядат джанките от дървото, не обичат ли кисело?” – “Обичат, ама са твърде заети да опасат цялата трева долу и не им се занимава да вдигат глави нагоре.”
Кравите опасват една ливада до „асфалт“ за една седмица. Но тревата си знае работата – за 20 дена израства отново и е готова да ги посрещне.
И тази пролет женското куче Кармен, което помага на пастирите, има поколение. Шест кученца са им много, затова ще търсят на кого да подарят 2-3 от тях. Кучетата са незаменими помощници за пастирите. Те държат кравите в група и не позволяват на индивидуалистките да се загубят.
Според Николай “50% им е вродено, всичко друго е обучение”.
Кравите днес са кални, заради силния дъжд, наводнил поляните. Обикновено, когато вали, животните остават в краварниците, защото не обичат да се пързалят и по природа са плашливи.
„Когато гледането на животните е съобразено с природата, всичко се случва по-хармонично, кравите боледуват по-рядко, проблемите са по-малко. А аз, като съм сред тях, забравям лошите неща, проблемите и се разтоварвам психически“ – Николай Чернокожев.
Бебето теленце е на два дни. Майка му е французойка, баща му французин. Синьо-бяло-червена кръв :) Тъй като на бебетата се дава името на майката, за да се следи родословието, малкото се казва Афродита, а не Макрон, например :)
Тук можете да видите видео от фермата на семейство Чернокожеви.
Когато гледането на животните е съобразено с природата, всичко се случва по-хармонично, кравите боледуват по-рядко, проблемите са по-малко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *