Антония Григорова, която ще пробяга скоростно Ком-Емине, за това колко е важно да търсим предизвикателствата, естественото и чистото
текст: Тамара Вълчева снимки: личен архив/ Александър Вълчев
„Ей, резачка! Как си? Предполагам изморена, притеснена, развълнувана. Правиш неща, които никой друг не може… не защото ТРЯБВА, а защото искаш, защото чувстваш, че можеш. Понякога не знаеш какво те очаква, но знаеш, че си любопитна да разбереш, какво всъщност е онова, което те кара, да го направиш. Може би чувство, инстинкт, достигане на чистата хармония. Стимул за недостижимото. Затваряш очи, вдишваш, докосваш, усещаш! Достигаш, преминаваш границите си. Болката – усещаш я. Тя може да ти отнеме всички физически умения, но не може да ти отнеме волята. Да паднеш е физика, да станеш – характер, ти най-добре го знаеш. Ти си причината, заради която аз вярвам в невъзможното, ти си моето вдъхновение и винаги ще бъдеш. Вярвам в теб! Не се отказваш, не го прави и сега! Гордея се с това, че те познавам, гордея се с нещата, на които си ме научила! Можещите винаги правят от невъзможното- възможно, за разочарование на имащите! Обичам те и съм с теб до края и след това!“
Мими 30.06.16
С наближаването на старта (1 август), треньорката ѝ Наталия Величкова организира изненада за Антония, за да я стимулира и повдигне духа ѝ – свързала се е с нейни близки и приятели, които да ѝ пращат окуражителни думи. „Изневиделица започнах да получавам насърчителни писъмца под всякаква форма. Мими много ме трогна – момиченце, което самата аз тренирах преди години и с което си говорехме не като треньор и състезател, а като приятелки и си викахме „резачка“.
На финала при фара на нос Емине ще я чакат много нейни приятели и роднини, включително и майка ѝ, която от години не живее в България.
30-годишната спортистка Антония Григорова е родена във Варна. Зад гърба си има две участия на олимпиади като състезателка по ски бягане и множество световни първенства, но за пръв път ще мине Ком-Емине от край до край и за време.
През последните години нейната страст са ултрамаратоните. „В края на ултрамаратоните всичко е в главата – здравата психика се оказва по-важна от физическите възможности, защото се случва жени да подобрят рекордите на мъже, въпреки че чисто анатомично звучи почти невъзможно“, казва Антония.
Ентусиазмът ѝ за Ком-Емине се появява след като гледа филма за Кирил Николов – Дизела, който постави рекорд за скоростно преминаване по същия маршрут за четири дни, тринадесет часа и пет минути. „С него сме тренирали заедно години наред ориентиране, но в годините, когато се подготвяше за Ком-Емине аз имах важна предолимпийска подготовка и не бях около него. После във филма съпреживях всичко, подейства ми изключително емоционално, исках да изпитам всички тези емоции и да го направя“.
В момента Антония е на тренировъчен лагер в “Белмекен” – последната част от подготовката ѝ, преди старта на 1 август. Докато разговаряме, наблизо шестгодишният ѝ син Натаниел, хвърля камъчета в язовира.
„Храната е изключително важна част от подготовката ми и много държа да е качествена и с доказан произход, както и да е богата на мазнини и протеини“ – Антония отпива от любимия си кефир и продължава да разкрива подробности за “горивото”, което ще я движи по 600-те километра, освен желязната воля и мотивация.
„По маршрута Ком – Емине ще има по няколко пункта на ден, на които ще ме чакат храна и вода. Най-вероятно палачинки и сандвичи с авокадо, млечни продукти, крема сирене, стафиди, ядки – важното е да има много мазнини, за енергия. Подправките като куркума са важни и, разбира се, месо и зеленчуци“.
Менюто го съставя треньорката ѝ Наталия Величкова, която следи всичко да е балансирано.
Храната е важна не само по време на най-големите натоварвания, но и в ежедневните тренировки. „Денят ни в София започва с обилна закуска, в която има варени яйца и сирена, после караме колела с Натаниел до детската градина, отивам на работа до обяд, а следобедът е посветен на тренировка“, споделя Антония. Следобед засища глада с банан или мед, а за сина си приготвя мъфини – „не искам да си купува „джънк“ от магазинчето до детската градина, а това правят всички деца, и той, гледайки от тях също търси някакъв чипс или друг снакс, затова задължително аз му приготвям нещо вкусно, за да му го предложа веднага, когато погледне към лавката“. Освен печенето на мъфини, прави оригами за разтоварване и обича да чете.
Антония предпочита да си набавя всичко по естествен начин – „дори след олимпиадата в Сочи не пих добавките за възстановяване (аминокиселини и хапчета за черния дроб), а предпочитах да получа нужните протеини чрез храната“.
Сега преди Ком-Емине взима добавки (колаген, например) само за ставите си, нищо друго. На пунктовете, които ще са през 30 – 40 км по маршрута, освен храната от harmonica, ще я чакат и бутилки с вода, резервни маратонки, кинезитерапевт и така наречените „пейсъри“ – различни хора ще тичат с нея от пункт до пункт, за да ѝ правят компания, да поддържат темпото и да се грижат да не се изгуби. „Има участъци, обрасли с храсталаци, където човек съвсем спокойно може да се заблуди. Най-страшната част е в Централен Балкан и Купените, където се преминава по самото било и има толкова стръмни и ронливи пътеки, че има въжени парапети.” Вечер ще спи в хижи, а сутрин стартът ще е още в шест часа.
