Или как се прави подкрепителен пункт на състезание в годината на пандемията

Текст: Марина Михайлова
Фотография: Златина Точкова

Всички в harmonica обичаме планината, предпочитаме да сме сред природата и разпознаваме всички любители на спортовете на открито като съмишленици. Всяка година няколко човека от екипа ни участват в Обиколката на Витоша – едно от най-старите и значими състезания в България.

И всяка година правим harmonica подкрепителен пункт, с който да помогнем на близо 2000-те участници да стигнат финала.

Тази година е особена и различна от досегашните

– първоначално състезанието бе отменено заради COVID-19, а след това се случи, но месец по-късно.

В условията на извънредна епидемична обстановка е предизвикателство не само да проведеш мероприятие за 2000 човека, но и да изградиш подкрепителен пункт, да режеш храна и да общуваш с толкова много хора, спазвайки всички мерки за безопасност и дистанция.

Трудно ли се реже диня с ръкавици? Не, няма проблеми! Но как се подава на бързащ и уморен състезател без да влизате в контакт?

Е, намерихме му цаката – ползвахме щипки. Така успяхме да зарадваме с дългоочаквана диня всички колоездачи и скороходци. А вафлите установихме, че могат да бъдат нарязани заедно с фолиото, така всяко парченце е предпазено и опаковано, без да се затрупваме с излишни отпадъци.

Много от участващите вече ги познаваме – все пак сме на Симеоновски езера от много години, а и те чакат с нетърпение да стигнат до нас.

„Вие сте най-хубавият пункт!“

Тези думи ни радват, иска ни се да направим малко по-леки оставащите 9 км до финала. Погрижили сме се да има вкусна храна за тялото, но даваме и храна за душата – музика, радост и кураж, и мечка, раздаваща прегръдки.

Любо Ноков, един от създателите на harmonica участва в състезанието редовно. Тази година беше с колело, а ние нямахме търпение да го видим и да му пожелаем успех до финала.

Най-задаваният въпрос е:

Колко остава до финала?

Понякога с болка в гласа, друг път с надежда. А понякога просто с любопитство.

Изобщо не подозирахме какво ще бъде на втория ден, когато е ред на скороходците да обикалят Витоша. Дъжд и гръмотевични бури, кални и хлъзгави пътеки, огромни локви ни очакваха в неделя. Стартът на състезателите е в 00:00 през нощта, а най-бързите стигат до края само за 8 часа! Но повечето участници са там, за да предизвикват себе си с тези дълги 100 километра, и не го правят за време, а за да видят дали могат да издържат на такова натоварване. За тях подкрепителният пункт на harmonica е чудесен мотиватор.

Скоростта вече е друга, човек не може да бърза, когато краката му се хлъзгат в калта. Но пък участниците имат повече време да хапнат и да спрат за малко при нас.

В дъждовно време и мокра гора предизвикателствата са по-големи. Опасността от хипотермия е съвсем реална, нищо че е краят на юли. Нашата мечка, раздаваща прегръдки се оказа спасителен елемент за Красимир Димитров, който стигна при нас ужасно премръзнал.

И си тръгна от нас в чудесна форма.

Поне знае, че краят е близо.

Хуморът зарежда поне колкото вафла :)

Двата дни на състезанието са много изморителни за всички: за хората по трасето, за организаторите, за доброволците на подкрепителните пунктове, за планинските спасители и за близките на участниците, които ги очакват с нетърпение. Но са и безкрайнно зареждащи с енергия, емоция и възхищение. Така, че след като премине умората, да започнеш да чакаш следващата година. За да го изживееш отново.