Текст: Марина Михайлова
Фотография: Златина Точкова

Началото на септември е времето за бране на всички ядки – лешници, бадеми, орехи. Цяло лято са събирали слънце и са зрeли в черупките си, за да бъдат събрани и складирани за зимата. Да, точно като катеричките – събираме ги наесен, за да може зимата да има по магазините и в кухненските ни шкафове вкусен лешников тахан, крем с какао и печени ядки. В познатата вече компания – с Руслан и Злати, се отправяме в 05:00 ч. сутринта в посока Димитровград.

Защо толкова рано?

Лешниците се берат от 06:00 ч. до обяд. След това жегата е много мъчителна за берачите, температурите достигат до 35 градуса, тъй че се става рано, за да се приключи рано.

Посреща ни Ицо – Христо Георгиев. Той е синът в семейното стопанство. С баща му се грижат за био сертифицираните лешникови насаждения вече 12 години. И както ще разберем след малко, това хич не е лесна работа.

Докъдето ни стигат очите виждаме тези красиви живи коридори от лешникови храсти. Подредени са като войници, но те не растат така „по природа“, във всяка леха се крият дълги години тежка работа, много, много ръчен труд, подрязване, кастрене, поливане и грижа за всяко листенце, всяко клонче.

Аз съм „изпълнителен директор“ – защото изпълнявам директиви – шегува се Георги.

Срещаме се с Георги, бащата на Христо. Въпреки многото работа той е супер гостоприемен и ни обръща цялото си внимание. Отрано е в градините наравно с берачите, защото кампанията тече с пълна сила. Между коридорите звучат весели гласове и смях. Нямаме търпение да видим чии са.

Брането на лешници си има чалъм.

Има едно характерно „бастунче“, хващаш го и с чупене на китката го завърташ, усукваш го обратно на растежа, за да чуеш характерното „пук“. Ама внимаваш – да не засегнеш следващата плодна пъпка, която е бъдещ лешник – съветва ме той.

Какво правиш с тази машина? – любопитствам аз, докато гледам как Георги помага на Божидар да си намести „раницата“ на гърба. Издава невъообразим шум. Всъщност с тази духалка Божидар маха нападалата по земята шума, за да могат да останат само лешниците и да се съберат ръчно. Работата не е лека – падналите лешници се събират на колене, а онези, които са узрели, но още са на клончетата – едно по едно се откъсват от дървото. Георги хвали берачите:

Страшно работливи, добри хора.

„Знам, че мога да разчитам на тях. Може да са емоционални, неорганизирани, обаче са добри, работливи хора. Знаете ли, че в квартала няма нито една регистрирана кражба?!

Преди години имахме казус, свършиха парите за берачите преди края на кампанията. И ги събирам и им казвам честно, че парите свършиха, а те вдигат ръце и викат „Шефе, кажи, колко пари ти трябват, ще ти услужим“. Ей такива хора са!“

Ето ги и тях – като ги гледаме как берат, работата изглежда песен, а от снимките не личи, че е над 30 градуса жега. Всички са ведри и усмихнати, нямат нищо против да ги снимаме, а се оказва, че и те тайничко снимат нас, явно правим впечатление с лаишките си въпроси и нулев опит с лешниците.

Събирам лешници под един храст и си говоря с две от берачките. Оказва се, че с Ангелинка имаме нещо общо – дъщерите ни са родени в една и съща година и ще тръгват на училище след две седмици. Обсъждаме какво ни предстои да купим – раници, моливи, тетрадки. Ангелинка е доста по-спокойна за дъщеря си Минка, защото батко ѝ – Тодор, е вече трети клас и ще ѝ помага.

Показват ми как да късам узрелите лешници от клончето, но аз предпочитам да събирам от земята, така шансът за грешка е минимален и не мога да объркам нещо. А има какво да се обърка – ако откъсна твърде нагоре „чепката“, ще лиша лешника от бъдещи плодове, а ако не е доузрял, ядката под черупката няма да е с перфектния вкус.

Запознавам се с двама души едновременно. И двамата се казват Тома. Разбира се, берачите са им лепнали прякори: „Черния“ и „Белия“. Черният Тома е бригадир на целия екип. Снове между лешниковите алеи и помага, където е нужно. Освен тази си длъжност работи и като гробар от близо 20 години. Питам го как се справя, дали е тежко.

„Тежко е“ – отговаря ми той, „особено, когато някой си отиде без време. Тъжна работа е, но все някой трябва да я върши“. Вътрешно съм смаяна, никога не съм разговаряла с някой с такава професия. Докато слушам историите му, си мисля колко ограничени и изолирани сме в големия град, в нашите балони, и осъзнавам колко ценно и специално е да срещам толкова истински и различни хора.

А после се запознавам и с Гошо и Валя. Те са семейство, тя е прекрасна, мила и съвсем момиче в моите очи, макар че вече има дъщеря на три годинки. Искат да ги снимам за спомен и обещавам на Гошо да му изпратя снимките във facebook. Той ми се хвали, че обожава жена си, грижи се за нея и я пази. Ето и снимката им за спомен:

Докато си говоря с берачите, се връщат Георги и Христо, които са закарали набраните чували до сушилнята и са се върнали обратно сред лешниковите насаждения. Време е да разпитам Георги защо неговите лешници са така вкусни, че като опиташ лешниковия тахан и какаов крем harmonica и не можеш да спреш, докато не свърши бурканчето.

Георги разказва, че още когато започват с първите засадени дръвчета решават, че ще се занимават с биологично земеделие. „От 2009 г. сме био, защото искахме да направим нещо устойчиво, нещо, което да предам и на внуците си. Лешниковите насаждения дават първите си плодове едва след 4-5 години грижа. Бавно се случват нещата.

Няма парфюм, който да ухае така, както прясно разорана с плуг земя.

А аз съм поел ангажимент в тези градини да не влезе грам изкуствена тор, никаква амониева селитра. Земята, грижата за почвата, всичко има отношение към вкуса на ядката. И знаеш ли, казва ми още – няма парфюм, който да ухае така, както прясно разорана с плуг земя.

Има много магия в тези градини, напролет десетки щъркели идват и ми правят компания, докато работя по земята. Не ги е страх, крачат до мен, трябва да дойдете напролет и ще ги видите. И градините са различни, когато е зелено – във всяко листенце има вдъхновение за нов живот, ново начало.

В градините имаме три вида лешникови дървета – три сорта, които растат в симбиоза и едно без друго не могат: Римски, Ран Трапезундски и Тонда Джентиле. Всеки от тях отговаря за опрашването на другите. Прашецът в опрашващите реси може да прелети цели 60 км, за да опраши женското растение“.

Био земеделието помага в борбата с климатичните промени.

Знаеш ли защо има трева между дръвчетата? – пита ме Георги. Затревили сме, защото тревата държи по-хладна почвата, а оттам подпомага да не се загрява земната кора. Така био земеделието помага в борбата с климатичните промени и охлаждането на планетата.

Време е с Христо да откараме набраните лешници към сушилните, тъкмо ще видим какво се случва с тях след брането. По пътя се отбиваме до едно интересно и легендарно място – Извора на нимфите и Афродита.

Любопитни сме да видим това тракийско светилище с корени в древногръцката митология. Легендата гласи, че водата там е чудодейна и хилядолетия хората са се къпали в нея заради специалните ѝ свойства.

Ето го и него – макар и пресъхнал, изворът лъха на древност и магия, а по камъните все още се виждат гръцки надписи.

Не очаквахме малкото село Каснаково да е с толкова древна и богата история. Връщаме се към лешниците. Време е да се изсушат събраните ядки, за да може да отпаднат куполите им. Затова те се разстилат в парници, където е мнооого, много горещо. Листните куполи се излющват, а лешниците са готови за съхранение.

Био лешниците се съхраняват в черупките и не се обработват с никакви химикали за трайност. Непосредствено след събирането ядките се изпращат за печене и смилане, за да се превърнат в тези бурканчета, които са така добре познати на всички.

Ето как разбрах, че под всяка черупка на тези лешници са скрити 12 години  упорство, несгоди, предизвикателства, градушки, суша, нелеки решения, ръчен труд, ранни ставания, емоции и много търпение. Благодарим ви от сърце, Георги и Христо, че не се предавате, че продължавате да гледате напред и да се взирате във всяко листенце с уважение и грижа. Щастливи сме, че можем да ви подкрепяме, за да има повече чиста земя, повече вкусна и истинска храна, произведена с любов и внимание.

И непремено ще дойдем напролет!