Или как превръщаме твърдия характер на нахута и ориза в леките и хрупкави Smiles

Когато чуем звучната българска дума „екструдиране“ и си представяме нещо мазно, коварно-вкусно и мнооого вредно. Затова и повечето от нас категорично избягваме храните от този вид.

Когато се захванахме да проучим технологията за нашия Smiles, открихме, че екструдирането не е проблемен процес и без никакви угризения на съвестта можем да го използваме. Той реално е една супер кратка обработка при много високо налягане и температура. Върши работата и на варенето и на печенето, но по-бързо. И при този процес се смилат по-грубите нехранителни вещества, които са в тежест на стомаха. Прави и още нещо, което варенето и печенето не умеят – премахва изцяло влагата, която е една от основните причини за бързото разваляне на храните.

Лошата слава на екструдираните продукти е в съставките, които традиционно са използвани – нискокачествена царевица, хидрогенерирана палмова мазнина, овкусители и подобрители.

Ние решихме да се възползваме от технологията, като използваме само съставки без компромиси в качеството.

Избрахме грис от био нахут и био ориз, защото както при пълнозърнестите брашна, добрият грис запазва качествена част от целите зърна. Резултатите от пробите ни мотивираха да продължим и така стигнахме до Smiles. Получи се балансиран микс от протеини и енергия. И чудесен на вкус – с щипка сол и идея кокосово масло.

Единственият проблем с този Smiles е, че сега непрекъснато някой досадно хруска наоколо.

Хрус!