В древността пшеницата е еволюирала сама, без човешка намеса. Вятърът и насекомите по естествен начин са се грижили за смесването на сортовете. Те не са подлагани на генетична промяна, както техните нови събратя – хибридните сортове модерна пшеница. А съдържанието на глутен в древните сортове (какъвто е лимецът, например) е добре балансирано, защото е естествен, какъвто природата го е създала.

Биологичното отглеждане на зърното гарантира, че то не се третира с химически отрови – пестициди и хербициди.

Но това е едва първата крачка за получаване на качествено брашно. Обработването на пшеничното зърно е също толкова решаващо. В обвивката на зърното се съдържа голямо количество фибри, които са добра храна за полезните бактерии в червата. В зародиша пък има множество минерали и витамини, а също така и протеини.

При обработване на пшеницата, дори за бялото брашно, тип 550, смиламе цялото зърно, запазвайки и обвивката, и зародиша му. След това само го пресяваме, за да премахнем твърдите части от обвивката, и да получим брашно с високи хлебопекарни свойства.

Така сме напълно сигурни, че имаме цялото богатство на природата във всеки пакет брашно.