Въпросът, който занимава всички нас в момента, е: Кога ще се върнем към нормалното?

Той ни занимава толкова активно, че покрай него забравихме много други локални конфликти, противоречия, недоразумения. Забравихме също така и една основна глобална тема – тази за климата, за изчерпването на ресурсите, за замърсяването на планетата.

Не казваме, че има пряка връзка между избухването на епидемията и въпросната глобална тема. Но сме убедени, че ще има преки последствия – хората на ръба на гладуването ще се удвоят, хората без достъп до прясна вода, вероятно също. Замърсяването и климатичните изменения няма никак да помогнат на по-бързото преодоляване на икономическата катастрофа, пред която се изправяме.

Та, да се върнем на първия въпрос – дали не е време да си го преформулираме? Някак си така:

Какво ни казва Земята с това гигантско сътресение?

Какво научихме от тази криза? Защо искаме да се върнем в онова нормално? И не можем ли да опитаме да променим нещата?

„Правиш или не правиш, няма опитвам.“

Казал го е един 800 годишен джедай и е прав, разбира се. И ние, като истински падуани, не искаме да се опитваме. Ние го правим. Нашата рецепта за промяна е лесна и елементарна, ще ти я споделим тук, а ти прави с нея каквото намериш за добре.

Промяната започва в главата на всеки един от нас.

Достатъчно е да започнем да мислим различно и промяната вече се случва. Забравяме за миналите грижи, посаждаме семената на бъдещето, поливаме ги с грижи и любов. Мислим за хората наоколо. Вярваме. И действаме.

Не е лошо да си припомни и факта, че тази карантина ще премине и ние отново ще излезем на улицата, ще отидем до морето и в планината. Но – големият дом, в който сме изолирани, Земята, е единствен и от него без маска няма да можем да излезем никога. Ние сме приковани в него, още дълго, може би завинаги, така че вероятно е добра идея да си го пазим, да си го подреждаме, почистваме, да не го чупим и да уважаваме съквартирантите. Не е сложно, иска просто лека промяна в мисленето. На всеки един от нас. За да открием новото нормално и този път то да е истинско.