Тази седмица обявяват Нобеловите награди. До сега българин не е печелил Нобел. Най-близкото, с което България може да се похвали е Нобеловата награда за литература на г-н Елиас Канети от 1981 година. Канети е роден през 1905 в град Русе. Живял е там до 9 годишна възраст, когато започва Първата световна война и семейството му се премества в родината на шоколада Швейцария. И естествено така печели Нобеловата награда.
Ето защо: миналата седмица в престижния Медицински журнал на Нова Англия, наистина излезе едно любопитно проучване. Заключението на д-р Франц Месерли е следното:
„Консумацията на шоколад подобрява познавателната способност, което е предпоставка за спечелване на Нобелова награда и е тясно свързано с броя на нобеловите лауреати във всяка държава.“
Ето и как изглежда това заключение графично:
И веднага следва въпросът:
Дали ако беше останал в България през 1914 година, Елиас Канети би могъл да изяде достатъчно шоколад, така че през 1981 година да спечели Нобелова награда за България?
Потърсихме отговора в историята.
Запознайте се с Велизар Пеев, бивш полковник от запаса, който през 1901 година, на 38 годишна възраст напуска войската и открива малка работилница за шоколадови бонбони на улица Ломска в София. Приема се, че г-н Пеев е основоположникът на българското шоколатиерство. Бизнесът тръгва и няколко години по-късно, г-н Пеев открива първата шоколадова фабрика в България. Годината е 1924, а мястото е Своге. Уви, малкият Елиас вече е в страната на швейцарските шоколади Швейцария и усилено развива познавателните си способности там.
88 години по-късно средната годишна консумация на шоколад на човек се е увеличила до 3.4 кг. В Швейцария е 10.7 кг. Имаме още да гоним в яденето на шоколад за да изкараме български Нобел.
В шоколадите ни до сега събирахме каузите на екологичното земеделие и на здравословното хранене, но ненадейно добавяме и тази на първия български шоколадов нобел.
И преди да завършим с един цитат от Елиас Канети, ето го новият ни рекламен призив:
А ето го и цитата на Канети:
„Справедливостта изисква всеки да има достатъчно за ядене. Но също така изисква всеки да допринася за производството на храната.“