Мария и Венсан. Посрещат ни с широки усмивки и спокойствие…

 

… и най-невероятния шоколадов кейк с цвекло.

 

 

Зарадвахме Коста от улица „Вегетарианска” като му казахме нашата следваща спирка- работилницата за шоколади Гайо. Оказа се, че Коста не си позволява всеки шоколад. Това е неговият начин да застане срещу експлоатацията на детски труд в какаовите плантации из Кот д’Ивоар.

 

Започваме от подбора на зърната. (Едно по едно минават през ръцете на Мария.)

 

И пъхаме в горещата пещ.

 

 

Идва ред на машината за мелене. Трудна работа, защото ако тя случайно се развали…

 

ще трябва да стрием зърната така.

 

Превръщат се в магичен прах.

 

Тук прекарват цели 3 дни в още мелене.

 

И още.

 

Освен каковите зърна на почит е какаовото масло. Задълбочава аромата и изглажда сместа, придава блясък и вкус.

 

 

Поставяме го на мястото му.

 

Даваме му име.

 

Балони от въздух. Специална машина, която започва да вибрира под шоколада, изтиква кислорода на повърхността.

 

Шоколадова лава.

 

Време е. Шоколадът застина в кубчета.

 

Същински кюлчета злато. Подредени.

 

И малки и разсеяни. Опаковането се случва ръчно и лично.

 

Имаше и какаов чай: обвивки от какаови зърна, джинджифил и канела, част от концепцията на Мария и Венсан за нула боклук при производство.

 

Тръгваме си със заситени души и тела, попили аромата на какао.