Това е Методи. Сигурно го познавате. Мето е един от основателите на harmonica и основна движеща сила зад всичко, което правим. Тази история е за него и за реката, с която е израснал.

Всичко започва в един слънчев пролетен ден край кюстендилското село Долна Гращица, селото от дългите детски ваканции на Мето. Селото е на брега на река Струма, в живописната котловина на Кюстендил. Струма тръгва от Витоша, минава покрай Долна Гращица и с всичко, което събира по пътя си, се влива в Егейско море.

Та, в този пролетен ден, докато се разхожда край Струма, Методи решава да събере боклука, който вижда по брега. Намира чувал в реката и го пълни. Боклукът обаче е повече и на следващия ден Методи отива пак да събира. Боклукът се оказва непосилен за сам човек, затова Мето решава да събере няколко приятели от селото и да направят по-сериозно събиране.

Започва да прекарва много време в чистене на реката, но боклуците са безкрайно много, няма никакъв изглед да свършат и изглежда, че непрекъснато идват още и още. Реката е затлачена с пластмаса и всякакви отпадъци, които течението донася. Ясно е, че трябват по-сериозни действия.

Мето си спомня как като деца са прекарвали много време в реката, къпали са се, скачали са, ловили са риба. Това, което открива сега, е една река, засипана с ужасно много боклук, който тече по реката и се трупа по бреговете.

Постепенно нещата стават по-сериозни – събира си екип от няколко приятели от селото – Николайчо и Вальо (Чунчата), купуват един стар пикап, в който да товарят отпадъците и да стигат до по-далечните места по реката и от пролетта до края на лятото събират всяка седмица – може би към 1 тон отпадъци, които прибират в една изоставена помпена станция.

Колкото повече чистят, толкова повече боклук пристига по течението.

Към края на лятото вече е ясно, че проблемът няма как да бъде решен само с почистване – ще трябва да се намери източника и да бъде спрян. Просто няма момент, в който като погледнеш реката да не виждаш по нея плуващи нови боклуци.

В края на септември се събираме няколко души от harmonica и Мето ни води, за да ни покаже с какво се е сблъскал. Той се е заел с много страст и енергия да реши проблема, но ще има нужда от хора и от много подкрепа.

Решаваме да разкажем за това начинание и взехме с нас Светльо и Злати, за да снимат.

Планът ни беше следният: да намерим източника на боклука (предполагаемо нерегламентирано сметище около Кюстендил), да публикуваме видеото и да съберем подкрепа за затварянето на сметището и изчистването на реката.

Но природата ни обърка плановете.

През януари 2021 покрай обилните валежи се случи нещо, което ни накара да разберем, че този проблем не е само в селото на Методи. Всички видяхме кадри от много други места в България (а и в съседните държави) как ужасяващи количества боклук задръстват реките ни. Стана ясно, че проблемът е много по-сериозен, и че системата за управление на отпадъците в много градове и села е в критично състояние, не работи и това води до тези катастрофални резултати.

Затова публикуваме видеото сега, без да чакаме. Гледайте го, няма и 5 минути.

България има едни от най-запазените диви реки в Европа – невероятна, запазена природа, с които можем да се гордеем. Унищожаването им от неспособността ни да организираме събирането на отпадъците в населените места е престъпно.

Ние ще търсим решението за Струма, но ще има нужда от много повече енергия и хора, за да се извадят наяве и другите проблеми в другите реки. Затова решихме да не чакаме, а да разкажем за Методи и за Струма, за да вдъхновим и други хора, които да се захванат с реките там, където живеят.

Само от нас зависи това да се промени.

„И ще стане. Не сме първите, не сме единствените. Има много разумни хора, които го правят и ще стане това, което трябва да стане.“, както казва Методи във видеото.

Продължаваме работата си в Струма и ще ви държим в течение.

---

Ако искате да се включите, да ни подкрепите, да споделите опит, пишете ни на struma@harmonica.bg.

Всички фотографии в този текст са направени от Златина Точкова.