Първа паша 2015

Как отпразнувахме Първа паша в Троянския Балкан с кравите на семейство Чернокожеви.

село Белиш

9 май 2015

Ако повечето от нас не бяхме градски хора, едва ли трябваше да обясняваме какво е Първа паша.
 
Но тъй като най-често близките ни срещи с кравите са, когато профучаваме покрай тях по магистралата, решихме да направим една приятелско-опознавателна визита във фермата на Николай и Пепа Чернокожеви в с.Белиш в Троянския балкан. Работим с тази ферма от самото начало.
 
Избрахме много важен за кравешкия живот ден в годината, а именно Първа паша.
IMG_7280
За кравите първата паша е това, което е за нас първия плаж за годината. Така както ние мечтаем да направим първите стъпки в пясъка и да усетим морската пяна между пръстите на краката, така и кравите след дългата зима чакат деня, в който ще излязат от фермата и ще опитат първите стръкчета пролетна трева.
Защото макар в обора през студените месеци да се хранят само със сено и силаж собствено производство от пасищата на фермата, друго си е минаването на диета от свежи треви и билки и целодневни обиколки по дивите попупланински пасища.
Градските деца, които дойдоха с нас на тази първа пролетна разходка научиха няколко много важни неща. Като например, че кравите не се яздят като кончета. (Затова на някои от татковците им се наложи да носят най-малките ‘на конче’). Или пък, че кравите пишкат “като фонтан”, а също и че в обора малко мирише…
IMG_7227

Иначе ги хранихме, пипахме наболите рогца на телетата и с изненада установихме, че кравешките езици са доста грапави.
Родителите малко ги подведохме, защото очаквахме, че като е първа паша кравите ще са буквално като отвързани. Но се оказа, че чак танцуващи и полудели от радост животни няма. Ники, техният стопанин и наш домакин, ни обясни, че все пак в една сертифицирана био ферма като неговата, дори през зимата на закрито кравите имат достатъчно пространство да се движат и да живеят нашироко. И че неговите монбелиардки в никакъв случай не се чувстват като стриди в маршрутка, когато не са на свободна паша. За тях, разбира се, това е супер. За нас – не чак толкова. Щеше да е къде къде по-добре да ги снимаме изпаднали в екстаз и пощурели от радост. Но както се казва – това са рисковете на живото предаване.
IMG_7055
Времето беше на наша страна за няколко часа, след което пролетната буря ни изпрати в колите и към фермата, за да видим какво правят и двумесечните теленца, още малки за своята първа паша. Кравите от дъжд не се боят, останаха си невъзмутимо да подбират най-добрата за млякото им храна и сякаш бяха доволни, че ги оставихме на спокойствие да си гледат кравешките работи.
първа паша
Доволни от дъжда останаха и децата. Защото знаем, че колкото и далеч да стигне научно-техническият прогрес, най-любимото нещо за тях винаги ще бъде да бъркат с пръчка в калта и да скачат в локвите. Поне да им бяхме взели гумените ботуши? Ама как да се сетим, като сме отишли на ферма, а не на мол.
 
Не ги обмисляме много добре нещата ние градските родители. Но понеже много ни хареса и скоро пак ще отидем, следващия път ще сме по-подготвени.
Хармоника
За финал освен какво се случва в коремите на кравите със зелените треви и билки, които дават чудния вкус на млякото, решихме да образоваме още малко децата и за техните собствени кореми.
истинска храна
Венко беше толкова убедителен в разказа си за добрите и лошите бактерии и в кои храни има най-много пробиотици, че след края на „урока“ репичките и лука се превърнаха в истински герои. Май все по-рядко ще чуваме „това-зеленото-го-махни-че-не-го-искам“.
 
Благодарим ти, Венко!
IMG_9175
Айде стига толкова, че стана време да си отворим един айран.
Първа паша, като първи плаж
Новини от harmonica

Можете да получавате повече информация за това, което правим, и най-новите ни предложения директно по мейл, без досаден спам.