Медът е източник на бързо освобождаваща се енергия и лесно усвоими въглехидрати. Точният му състав зависи от цветовете, които пчелите са опрашвали, но основно съдържа фруктоза (около 38.5%) и глюкоза (около 31%), следи от някои витамини и минерали, ензими, хормоноподобни вещества, фитонциди и др., както и антиоксидантни съставки като chrysin, pinobanksin, витамин C, catalase, и pinocembrin. При ежедневна употреба влияе благоприятно на двигателната активност на стомашно-чревния тракт и върху секрецията на стомаха и червата.
Пчелният мед се използва и като лечебно средство – за основно или помощно средство при лечение на гастрити и променена киселинност на стомаха, при заболявания на дихателната система, кожата и лигавиците и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове с омекотяващо и почистващо действие, напоследък се утвърди и като магическо средство за борба с бича на съвременната жена, целулита.
Колкото и да е вкусен и полезен, медът не бива да се приема в твърде големи количества, защото би могъл да доведе до захарен диабет (препоръчително е 1-2 г/кг телесно тегло), нито пък в твърде ранна възраст – деца до 1 година не могат да ядат мед, тъй като храносмилателната им система е недоразвита и консумациятa му крие риск от развитие на ботулизъм.