Теория или практика на здравословното хранене

“Принцът повървял малко и видял…
Яйчарят изложил яйца, до него друг-сирене,
пчеларят-мед, хлебарят-хляб.”
Приказки от хиляда и една нощ

Израснала съм с родители, които винаги много са се интересували от здравословното хранене. Като много малка, спомням си, трябваше да пия огромни количества прясно мляко, да ям много сирене и кашкавал, защото така предписваше доктор Спок. После се появи една-единствена книга за йогите, но тя не остана скрита за майка ми и оттогава-край на протеиновата кампания, а яденето на плодове след ядене и до днес за мен е повод за гузна съвест. След като книгоиздаването стана пазарна дейност в нашето семейство настъпи истинска революция в храненето под влияние на потока от информация-лечебен глад, разделно хранене, съобразяване с кръвните групи, известно време се хранихме в някаква мистериозна зона, която отчасти имаше допирни точки с ударното ядене на белтъчини през социализма, което напълно бяхме отрекли; баща ми и досега поставя някои събития “във времето, когато пиехме оцет”. Храни се появяваха и изчезваха, за да дойдат отново, реабилитирани от последната теория. Имаше периоди, когато готвената храна беше в незавидно положение, но някои азиатски учения видяха сметката и на изобилните сурови салати. Оказа се, че и най-полезните неща имат по нещо вредно.

Затова сега като чуя, че нещо е добро или лошо за ядене ми е трудно да реагирам. Първо експертно мога да определя от кой тренд идва тази информация. Второ мога веднага да се сетя за този, който я отрича. Трето при познаването на толкова много концепции, които не са съвместими започваш да се съмняваш има ли такова нещо като здравословно хранене изобщо. Естествено, аз нямам отговор на този въпрос, но има неща, които като че ли се налагат сами, защото са подсказани от интуицията, а не от науката. Като това, че всеки има индивидуални нужди (съмнявам се все пак някой да има индивидуална физиологична нужда от чипс). Като това, че е добре храната да идва от земеделците и животновъдите, а не от химиците. И че продуктите, които са използвани от векове сигурно са от най-безопасните, въпреки че ни заливат с проучвания за вредните им страни. Все пак трябва нещо да ядем и простата логика ни подсказва да заложим на традиционното.

__________________________________________

 

Помолихме Ирина Каракехайова да напише няколко текста за harmonica. Това е първият от тях.

Ирина е родена в София, през 1975 и е израснала в семейство на инженери, поети и шахматисти. Завършила е “Сценография” в Нов Български Университет, а сега учи магистратура по живопис. Работи като учител по английски и в артистични проекти с деца. Автор е на “Племето на майките” и е майка на Стефан и Филип Бонински.

Новини от harmonica

Можете да получавате повече информация за това, което правим, и най-новите ни предложения директно по мейл, без досаден спам.